Vestibule

Vestibule от Ataraxia е гурме Extrait de Parfum в обем 50 ml (предлага се и мостра от 2 ml) с шоколад, люти чушки, уасаби, шам-фъстък и стара хартия.

Концепцията за нотките на Ataraxia:

Връхни: шоколадово блокче, Carolina Reaper

Сърце: шоколадова торта (амандина), червена люта чушка, уасаби, цветен прашец, антикварен магазин, куркума, рут бир

База: какаова шушулка, едамаме, шам-фъстък, стара книга, халва, картоф

Мацериран поне 4 месеца.

Концентрация extrait de parfum.

Концепция, представена от Ataraxia за парфюма Vestibule.

- Докато слизаше по стълбите, баща ми го посрещна и го попита как е минало. Поговориха малко, докато аз седях по средата на стълбището и ги гледах. Чувствах се малко уморен, бях станал рано онзи ден. Когато той се канеше да си тръгне от къщата ни, баща ми се изкиска и му каза с подигравателна усмивка: „Знаеш ли, че сега иска и да рисува“, сякаш единственото общо между тях беше, че наблюдават един провал. Мен. Тази птица без крила, която не спира да скача от дървото, само за да се разбие в калта отдолу. Твърде нищожни, за да ѝ кажат да спре да опитва, те просто гледаха и се усмихваха. Баща ми се забавляваше.

- Какво направи ти?

- Ох... искаше ми се да си разкъсам плътта. Беше ужасно и бях толкова вбесен. Не помогна и това, че учителят ми се смути от думите му. Това потвърди колко объркано беше всичко. Не казах нищо. Знам, че само по себе си може да не изглежда голяма работа, но така живях цялото си детство – чувствайки се недостатъчен, осмиван, мъмрен и обвиняван за неща, които дори не разбирах. Може би ако знаех какво правя грешно, нямаше да е толкова зле. Мисля, че объркването наистина ме съсипа. Мечтаех си за деня, в който ще умра и те ще съжаляват за всичко. Най-сетне ще ме обичат.

- От това, което ми каза миналата седмица, разбирам, че с годините си се примирил с това?

- Хм... донякъде. Знам, че не е било от злоба.

- Най-вероятно. Но все пак може да ти влияе. Причината рядко е най-важното. Важното е да знаеш как да продължиш напред. Попитах те само защото исках да разбера как си се отнасял към проблема тогава. Намерението не е пряко свързано с резултата. И си отбелязах за мислите за самоубийство, ще се върнем към тях следващата сесия.

- Добре. Но не го приемай твърде сериозно, бях просто тревожен тийнейджър. Та, обратно към намерението и резултата... Е, очевидно ефектът беше точно обратният. След това, може би несъзнателно, колкото повече хората се опитваха да ме натикат в кутия, толкова повече исках да избягам от нея. За всяко правило, което измисляха, чувствах, че трябва да го наруша. За всичко, което казваха, че не мога да направя, трябваше да опитам. Да не го направя беше като да не дишам. Хмм... Да, звучи малко токсично и малко прекалено драматично, когато го казвам на глас, но това беше единственият начин, по който знаех как да продължа напред. Да ти казват какво да правиш и кой да бъдеш всеки божи ден беше ужасно, изпържи ми мозъка. Струва ми се, че ако сега не вървя изцяло срещу нормата, значи съм се предал и по същество съм победен. Мъртъв. Наистина, ама наистина не искам да живея живота си, чувствайки се мъртъв. Не точно сега. Животът на възрастните трябва да е нещо повече от сини дънки и хвалби колко си пристрастен към кафето. По-скоро бих те оставил да ми извадиш очите, отколкото да ме накараш да нося синьо шишенце.

Vestibule е създаден да ухае като шепота на леговище на вампир.